Doggy bag

Днес бях с близка приятелка в столична пицария. Тя изпадна в тихо отчаяние, като видя, че гладът й се оказа преувеличен, и след три хапки от ястието й, не можеше да продължи. Аз също не можех да помогна, тъй като в резултат на здравия си апетит, вече бях опразнила една чиния. Дилемата й беше лесно разрешена с една кутия "за вкъщи", която сервитьорката с удоволствие донесе. Много хора се притесняват да поискат да им сложат "остатъците" за вкъщи. В случая обаче, остатъците бяха 90 % от ястието, което върнато в кухнята, щеше да иде по всяка вероятност на боклука (надявам се, че е нямало да иде в чинията на следващия клиент...) Вместо да се притесняваме от сервитьорката, която няма нищо против желанието да оползотворите цялата си порция, и може би го разбира именно в добрия му, "еко" и устойчив смисъл, нека се притесняваме за тази прекрасна храна, която отива на препълненото бунище. Докато има хора, които гладуват, за да се задоволи свръхконсумацията в западния свят...

PS. В супер изисканите ресторанти, където бих се притеснила да поискам doggy bag, порциите и без това са толкова мънички, че мисля, че проблемът отпада от само себе си :)

Тази година не мразя Коледа!

Животът е добър с мен тази Коледа:

- коледните ми меденки станаха много вкусни (макар и не толкова красиви, колкото ще станат догодина!)

- изгубих нещо много ценно за мен, и ми беше върнато от едни добри хора!

- срещнах човек, който ми върна душевното равновесие, и ме изпрати на прекрасно пътешествие в нови духовни орбити!

- мотивирах се отново да пиша в моя тайно-публичен блог :)

- любовта е навсякъде около мен.

16 дни, посветени на хубавото - ден трети: три извода, а за "домашно" - изброй хубавите пилци

19 декември.

Разговарях с един близък човек за психологическите блокажи, които не ни позволяват да правим нещата, които обичаме. И стигнахме до цели три крилати извода:

Извод номер едно: ако действително обичаме нещо, защо просто не го направим? Какво е най-лошото, което може да се случи? Обикновено - нищо чак толкова лошо. Няма да говорим, че извинения от типа "нямам подходящи маратонки за това", "ама там няма да познавам никого", "не знам къде има такъв курс/клуб/магазин/екскурзия/кауза" (излишното да се зачеркне) просто не са сериозни... За мен, това е гласът на малкото дяволче, което седи на дясното ми рамо, и се опитва да ме направи нещастна. Аз обаче не съм съгласна да бъда нещастна :) Съгласна съм да бъда оптимист, да вярвам, че мога да направя всичко необходимо, за да имам пълнокръвен живот. Съгласна съм да променя нещата, да работя върху себе си, докато е необходимо, да търся пътища и да ги "поемам". Съгласна съм и да изглеждам неразумна и неадекватна, if that's what it takes. Това последното не можах да го напиша без дисклеймъра - трудно е да се откажеш да бъдеш оценяван...високо.

Извод номер две гласи пък, че може би животът ни не е толкова "изпразнен от съдържание" колкото се жалваме, че е. Затова, нека за домашно да направим списък с всички прекрасни неща, които са ни се случили, или са продължили да ни се случван през изминалата 2010 година. И после ще видим...

Извод номер три: В една пълна до ръба чаша не може да се налее повече вода. Ако ни се иска да има "повече" в живота ни, трябва да разтоварим чашата, тя явно е препълнена. Наш е изборът какво да излеем - защо това да не са, например, страхове, омрази, вина, болка, спомени, съдене, предубеждения, комплекси, негативни мисли, болезнен егоцентризъм, войнстващо чувство за "собствената правота"...

16 дни, посветени на хубавото - ден втори: Свобода емоционална

18 декември.
Потискани обиди, мъчителни спомени, сънища, в които най-страшните ти житейски кошмари оживяват. Хронични болести и болки. СТРАХОВЕ. Повечето от нас живеят в плена на някои от тези "негативности". Варианти за излизане привидно много: години на психоаналитични сеанси, "да се стегнеш" (любимият съвет на хората, които нямат и най-бегла представа какво изживяваш), да се дистанцираш и изолираш от всичко и всички (последното се прави май често, и те забива още по-дълбоко в проблема).

Съществува обаче техника, която обещава емоционална свобода. Тя се базира на източната меридианна медицина, но намира и някакъв научен фундамент чрез актуалната и всеобхватна квантова теория. Измислена е, или по-скоро е разработена от американски психотерапевт, неудовлетворен от възможностите на традиционната психология и психотерапия. Нарича се Emotional Freedom Techniques (Техники за емоционална свобода).

Най-просто казано, състои в балансиране на енергията на човека чрез въздействие върху специални точки, и то именно в момент, когато травматичното изживяване (физическа или психическа болка, спомен и т.н.) е активно и живо в съзнанието му - така болката или мъчителното преживяване губи емоционалния си заряд, а от там - влиянието си върху нашето здраве и щастие. Звучи просто, и за изпълнение е сравнително просто. Хубаво е да се отиде при EFT терапевт, който да ви въведе в теорията, и особено в практиката, на EFT - става за нула време. В последствие, човек може сам да използва техниките, а при упорит блокаж или неуспех - да се обърне отново към квалифицирания специалист за еднократно или многократно съдействие. Въвеждаща информация и материали могат да се намерят на английски тук http://www.eftuniverse.com/index.php?option=com_content&view=frontpage&Itemid=1, а на български - тук http://www.harmonyaivitalnost.com/main/tag/tehniki-za-emotsionalno-osvobozhdenie/ и от тук http://energypsychology.blog.bg/technology/2009/06/07/eft-tehnika-za-emocionalna-svoboda.345540.

Няма да навлизам в подробности - само ще кажа, че EFT е едно хем хубаво, хем достъпно "нещо", което, макар и да изглежда малко странно за западната мисъл, има голямо и светло бъдеще. Колко точно е странно можете да видите примерно тук (гледайте, повтаряйте и потупвайте!): http://www.youtube.com/user/eftwizard#p/u/35/wP70Et2d3Lw. На български, уви, не намирам клипове - може би, когато напредна малко, може да се опитам да направя :)

16 дни, посветени на хубавото - ден първи :)

Тъй като неумолимо наближава една цяла, нова и, защо не, прекрасна година, иска ми се в оставащите до нея две седмици всеки ден да откривам и записвам по нещо много хубаво в този блог.

RECONNECT: ДА СЕ СВЪРЖЕШ ОТНОВО - СЪС СЕБЕ СИ, И С ШИРОКИЯ СВЯТ

17 декември.

Тази Коледа може да избера да съм тъжна, нещастна. Да мисля за всички лоши неща и нещица, които някой ми е направил, или които, не дай си боже, някой възнамерява да ми причини. Може да избера да мисля за недомислените действия на някои близки хора, и още по-генерално: да се жалвам как не мога да командвам другите хора, участници в "парада" на живота ми. Не мога да ги командвам, не защото те не искат да ме зарадват, или защото не ме обичат, а просто понеже...са други. Не сме едно същество с едни нужди и желания във всеки миг.

От друга страна, повечето духовни учения, пък и религии, твърдят, че ние, хората (а и не само) сме "едно"... Но тук няма противоречие - ние наистина сме "едно" на нивото на безкрайната любов, докато разделението се проявява на низшето нивото на ежедневните дрязги, сблъсъци на его-та, дребнава отмъстителност, криворазбрано чувство за "правда", чувство, което нашепва "аз, милият, аз, скъпоценният", "всички са негодници", "те са ДЛЪЖНИ!" и т.н. и т.н. Тоест, ние сме заедно, ако изберем да гледаме през призмата на любовта, а ставаме безвъзвратни отделени, самотни и ядосани, когато, отбранително наежени, се втренчим в собственото си "аз".

Всъщност, аз и себе си не мога да командвам - не мога да овладявам (поне не навреме) своя гняв, своите предубеждения, нуждата си да съдя. Все си мисля, че ако имах власт над собствените си демони, проблемите с безбройните недостатъци на околните също щяха да се разрешат, даже направо да изчезнат по чудодеен начин. Представям си как тогава, животът ми, сега така помрачен от войнстващ негативизъм, в миг ще се разпукне като разцъфващ ослепително пищен тропически цвят със замайващо ухание, и пак ще се завърна при истинското себе си, а чрез него - при останалите хора, при дърветата и животните, при цялата изобилна красота и доброта на света. Имам си една мечта, и тя е именно отново да се "завърна", да се свържа със себе си, с ЖИВОТА, с Широкия Свят и с Човека. Тази мечта съдържа следните компоненти:

- критичност + прошка

- завист + радост

- отмъщение + помощ

- очаквания + раздаване

- мен + ние

- аз искам + благодаря ти

- ти си длъжен + всичко е прекрасно и в съвършен порядък

- мълнии в очите + искрен, дълбок смях, който те разтриса цял

- пръст, който сочи + ръка, която гали

и подобни.

Подарявам тази мечта на всеки, който я хареса, заедно с едно мощно пожелание за сбъдването й. Избирам да направя необходимото, за да се сбъдне и за мен - надявам се, че четеш, скъпи Дядо Коледа, за да удариш и ти едно рамо! ;-)

Пребиваване "в Зоната"

Направих малко проучване на български сайтове, в които се коментира пребиваването в Зоната (или, в Потока) - the state of flow. Общо взето, намерих информация за храненето в Зоната (което ми се стори любопитно), за "Сталкер" на Тарковски и неговата Зона, за смъртоносната зона около Чернобил...

Само че аз искам да напиша за друго - за състоянието на вдъхновена концентрация, което кара човек да забрави факта, че ограничения уж все пак съществуват - времеви, на способностите, на обстоятелствата... Състояние, което на немалко места се описва като еквивалентно на "щастието". Лично аз от край време съм отминавала без особен интерес главите, посветени на flow. Докато наскоро (не)случайно си дадох сметка, че вероятно именно Зоната липсва от живота ми - и от това се поражда тази професионална и личностна неудовлетвореност, чиито корени търся от няколко години.

Какво е да пребиваваш в Зоната? Накратко, това е състояние, в което се посвещаваш на дадено занимание фокусирано и радостно, постигайки творчески резултат, който видимо надминава обичайното ниво на възможностите и уменията ти. Времето и обстоятелствата имат малко значение, чувстваш се вдъхновен, мотивиран, присъстващ, и способен да надскочиш себе си. Според мен когато пребиваваш в Зоната, за даден период се свързваш с Голямото Цяло, и ползваш неговото знание, умения и памет. Когато си в Потока, не мислиш, а просто следваш диктовката на Общото Вселенско Същество:
- това, което написа първите версии на евангелията, "Малкия принц" на Екзюпери, "Ода за славея" на Кийтс;
- това, което нарисува "Звездна нощ" на Ван Гог, "Водните лилии" на Моне;
- това, което живя в Алберт Швайцер в продължение на десетилетия, докато издържаше, управляваше и защитаваше болницата си в Ламбарене, Африка, това, което даде твърдост на Махатма Ганди да се бори без оръжие срещу една мощна империя...

Както виждате, това е едно доста забележително Вселенско Същество! То е с всеки от нас, всъщност то е ВЪВ всеки от нас, и всички сме част от него. "Ако знаеш, кой върви до теб, ще разбереш, че успехът ти е сигурен". Усещането за "Зоната" според мен се подхранва от усещането, осъзнаването и приемането на единението с това Общо Вселенско Същество, с този Бог, Мъдрост, Сила - всеки има съкровено име за него.

Между другото, въпреки, че състоянието на flow е дефинирано и наименувано от психологията, тя няма убедително обяснение за него. Както няма и убедително обяснение за щастието, или пък за нещастието. Тези явления са от порядък твърде висш, за да се обяснr от нашите все още силно монодисциплинарни науки. Психологията може да казва много неща за flow. Но не може да прави flow. Иска ми се да можеше.

Обаче всеки от нас може, и пътят към flow, който, по (не)случайност, е и пътят към щастието, минава през отказването от чувството за отделеност, индивидуалност (в его-смисъла). Минава през приемането и обгръщането не само на всички други човешки същества, а на цялата вселена - всяка звезда, почвата, дърветата...

Добър вечер, аз съм Неадекватна

Цял живот съм се чувствала неадекватна. Успокоявам се малко като си припомням, че сред не съвсем (или съвсем не-) адекватните се срещат повече проникновени, дълбоко чаровни, и дълбоко симпатични хора, отколкото сред "доказано адекватните". Но определено се втрещих още повече, когато чух от устата на един проницателен академичен човек идеята, че мнозинството хора живеят живота си като "неавтентични личности". Т.е., "не по своему, без вдъхновение, без божественост" (още Владимир Леви го е коментирал). Може да приема да съм неадекватна. Може дори да се възгордея със своята неадекватност, видими и невидими гафове, непукизъм, и т.н. Но неавтентична...това е вече друго нещо! Защото не е свързано с това как те виждат другите, а как те вижда най-дълбоката твоя същност, пред която никакви лъжи и тайни няма да помогнат.

Но отново за неадекватността...

1. Твърде много ли казах?
2. Твърде малко ли говорих?
3. Твърде сърдечна ли бях, или прекалено незантересована?
4. Как беше името на този мъж? И откъде изобщо ме познава??
5. Мислих, мислих, и му сбърках името!
6. Клюката, която измислих и разпространих, се върна при мен, заедно с човека, за който се отнасяше - той иска обяснение. Аз нямам обяснение. Аз съм Джоуи. Аз съм отвратителна. Аз разпространявам гнусни и лъжливи клюки.
7. Шефката ми е прекалено мълчалива. Сигурно е разбрала за точки от 1 до 6...
8. Казах истината - трябваше да излъжа, виж к'во стана...
9. Изтървах си емоциите.
10. Целунах, а трябваше да се здрависам.
11, 12, 13, 14, 15, 16 ...

Все пак, колкото и да съм адекватна в очите на някой си, и колкото и да изглеждам на себе си самата неавтентична, усещам, че аз съм си аз. И никой не може да каже, че не съм очарователно, неадекватно автентична. Точно днес.