Добър вечер, аз съм Неадекватна

Цял живот съм се чувствала неадекватна. Успокоявам се малко като си припомням, че сред не съвсем (или съвсем не-) адекватните се срещат повече проникновени, дълбоко чаровни, и дълбоко симпатични хора, отколкото сред "доказано адекватните". Но определено се втрещих още повече, когато чух от устата на един проницателен академичен човек идеята, че мнозинството хора живеят живота си като "неавтентични личности". Т.е., "не по своему, без вдъхновение, без божественост" (още Владимир Леви го е коментирал). Може да приема да съм неадекватна. Може дори да се възгордея със своята неадекватност, видими и невидими гафове, непукизъм, и т.н. Но неавтентична...това е вече друго нещо! Защото не е свързано с това как те виждат другите, а как те вижда най-дълбоката твоя същност, пред която никакви лъжи и тайни няма да помогнат.

Но отново за неадекватността...

1. Твърде много ли казах?
2. Твърде малко ли говорих?
3. Твърде сърдечна ли бях, или прекалено незантересована?
4. Как беше името на този мъж? И откъде изобщо ме познава??
5. Мислих, мислих, и му сбърках името!
6. Клюката, която измислих и разпространих, се върна при мен, заедно с човека, за който се отнасяше - той иска обяснение. Аз нямам обяснение. Аз съм Джоуи. Аз съм отвратителна. Аз разпространявам гнусни и лъжливи клюки.
7. Шефката ми е прекалено мълчалива. Сигурно е разбрала за точки от 1 до 6...
8. Казах истината - трябваше да излъжа, виж к'во стана...
9. Изтървах си емоциите.
10. Целунах, а трябваше да се здрависам.
11, 12, 13, 14, 15, 16 ...

Все пак, колкото и да съм адекватна в очите на някой си, и колкото и да изглеждам на себе си самата неавтентична, усещам, че аз съм си аз. И никой не може да каже, че не съм очарователно, неадекватно автентична. Точно днес.