19 декември.Разговарях с един близък човек за психологическите блокажи, които не ни позволяват да правим нещата, които обичаме. И стигнахме до цели три крилати извода:
Извод номер едно: ако действително обичаме нещо, защо просто не го направим? Какво е най-лошото, което може да се случи? Обикновено - нищо чак толкова лошо. Няма да говорим, че извинения от типа "нямам подходящи маратонки за това", "ама там няма да познавам никого", "не знам къде има такъв курс/клуб/магазин/екскурзия/кауза" (излишното да се зачеркне) просто не са сериозни... За мен, това е гласът на малкото дяволче, което седи на дясното ми рамо, и се опитва да ме направи нещастна. Аз обаче не съм съгласна да бъда нещастна :) Съгласна съм да бъда оптимист, да вярвам, че мога да направя всичко необходимо, за да имам пълнокръвен живот. Съгласна съм да променя нещата, да работя върху себе си, докато е необходимо, да търся пътища и да ги "поемам". Съгласна съм и да изглеждам неразумна и неадекватна, if that's what it takes. Това последното не можах да го напиша без дисклеймъра - трудно е да се откажеш да бъдеш оценяван...високо.
Извод номер две гласи пък, че може би животът ни не е толкова "изпразнен от съдържание" колкото се жалваме, че е. Затова, нека за домашно да направим списък с всички прекрасни неща, които са ни се случили, или са продължили да ни се случван през изминалата 2010 година. И после ще видим...
Извод номер три: В една пълна до ръба чаша не може да се налее повече вода. Ако ни се иска да има "повече" в живота ни, трябва да разтоварим чашата, тя явно е препълнена. Наш е изборът какво да излеем - защо това да не са, например, страхове, омрази, вина, болка, спомени, съдене, предубеждения, комплекси, негативни мисли, болезнен егоцентризъм, войнстващо чувство за "собствената правота"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар