Днес бях с близка приятелка в столична пицария. Тя изпадна в тихо отчаяние, като видя, че гладът й се оказа преувеличен, и след три хапки от ястието й, не можеше да продължи. Аз също не можех да помогна, тъй като в резултат на здравия си апетит, вече бях опразнила една чиния. Дилемата й беше лесно разрешена с една кутия "за вкъщи", която сервитьорката с удоволствие донесе. Много хора се притесняват да поискат да им сложат "остатъците" за вкъщи. В случая обаче, остатъците бяха 90 % от ястието, което върнато в кухнята, щеше да иде по всяка вероятност на боклука (надявам се, че е нямало да иде в чинията на следващия клиент...) Вместо да се притесняваме от сервитьорката, която няма нищо против желанието да оползотворите цялата си порция, и може би го разбира именно в добрия му, "еко" и устойчив смисъл, нека се притесняваме за тази прекрасна храна, която отива на препълненото бунище. Докато има хора, които гладуват, за да се задоволи свръхконсумацията в западния свят...
PS. В супер изисканите ресторанти, където бих се притеснила да поискам doggy bag, порциите и без това са толкова мънички, че мисля, че проблемът отпада от само себе си :)
