16 дни, посветени на хубавото - ден първи :)

Тъй като неумолимо наближава една цяла, нова и, защо не, прекрасна година, иска ми се в оставащите до нея две седмици всеки ден да откривам и записвам по нещо много хубаво в този блог.

RECONNECT: ДА СЕ СВЪРЖЕШ ОТНОВО - СЪС СЕБЕ СИ, И С ШИРОКИЯ СВЯТ

17 декември.

Тази Коледа може да избера да съм тъжна, нещастна. Да мисля за всички лоши неща и нещица, които някой ми е направил, или които, не дай си боже, някой възнамерява да ми причини. Може да избера да мисля за недомислените действия на някои близки хора, и още по-генерално: да се жалвам как не мога да командвам другите хора, участници в "парада" на живота ми. Не мога да ги командвам, не защото те не искат да ме зарадват, или защото не ме обичат, а просто понеже...са други. Не сме едно същество с едни нужди и желания във всеки миг.

От друга страна, повечето духовни учения, пък и религии, твърдят, че ние, хората (а и не само) сме "едно"... Но тук няма противоречие - ние наистина сме "едно" на нивото на безкрайната любов, докато разделението се проявява на низшето нивото на ежедневните дрязги, сблъсъци на его-та, дребнава отмъстителност, криворазбрано чувство за "правда", чувство, което нашепва "аз, милият, аз, скъпоценният", "всички са негодници", "те са ДЛЪЖНИ!" и т.н. и т.н. Тоест, ние сме заедно, ако изберем да гледаме през призмата на любовта, а ставаме безвъзвратни отделени, самотни и ядосани, когато, отбранително наежени, се втренчим в собственото си "аз".

Всъщност, аз и себе си не мога да командвам - не мога да овладявам (поне не навреме) своя гняв, своите предубеждения, нуждата си да съдя. Все си мисля, че ако имах власт над собствените си демони, проблемите с безбройните недостатъци на околните също щяха да се разрешат, даже направо да изчезнат по чудодеен начин. Представям си как тогава, животът ми, сега така помрачен от войнстващ негативизъм, в миг ще се разпукне като разцъфващ ослепително пищен тропически цвят със замайващо ухание, и пак ще се завърна при истинското себе си, а чрез него - при останалите хора, при дърветата и животните, при цялата изобилна красота и доброта на света. Имам си една мечта, и тя е именно отново да се "завърна", да се свържа със себе си, с ЖИВОТА, с Широкия Свят и с Човека. Тази мечта съдържа следните компоненти:

- критичност + прошка

- завист + радост

- отмъщение + помощ

- очаквания + раздаване

- мен + ние

- аз искам + благодаря ти

- ти си длъжен + всичко е прекрасно и в съвършен порядък

- мълнии в очите + искрен, дълбок смях, който те разтриса цял

- пръст, който сочи + ръка, която гали

и подобни.

Подарявам тази мечта на всеки, който я хареса, заедно с едно мощно пожелание за сбъдването й. Избирам да направя необходимото, за да се сбъдне и за мен - надявам се, че четеш, скъпи Дядо Коледа, за да удариш и ти едно рамо! ;-)