Направих малко проучване на български сайтове, в които се коментира пребиваването в Зоната (или, в Потока) - the state of flow. Общо взето, намерих информация за храненето в Зоната (което ми се стори любопитно), за "Сталкер" на Тарковски и неговата Зона, за смъртоносната зона около Чернобил...
Само че аз искам да напиша за друго - за състоянието на вдъхновена концентрация, което кара човек да забрави факта, че ограничения уж все пак съществуват - времеви, на способностите, на обстоятелствата... Състояние, което на немалко места се описва като еквивалентно на "щастието". Лично аз от край време съм отминавала без особен интерес главите, посветени на flow. Докато наскоро (не)случайно си дадох сметка, че вероятно именно Зоната липсва от живота ми - и от това се поражда тази професионална и личностна неудовлетвореност, чиито корени търся от няколко години.
Какво е да пребиваваш в Зоната? Накратко, това е състояние, в което се посвещаваш на дадено занимание фокусирано и радостно, постигайки творчески резултат, който видимо надминава обичайното ниво на възможностите и уменията ти. Времето и обстоятелствата имат малко значение, чувстваш се вдъхновен, мотивиран, присъстващ, и способен да надскочиш себе си. Според мен когато пребиваваш в Зоната, за даден период се свързваш с Голямото Цяло, и ползваш неговото знание, умения и памет. Когато си в Потока, не мислиш, а просто следваш диктовката на Общото Вселенско Същество:
- това, което написа първите версии на евангелията, "Малкия принц" на Екзюпери, "Ода за славея" на Кийтс;
- това, което нарисува "Звездна нощ" на Ван Гог, "Водните лилии" на Моне;
- това, което живя в Алберт Швайцер в продължение на десетилетия, докато издържаше, управляваше и защитаваше болницата си в Ламбарене, Африка, това, което даде твърдост на Махатма Ганди да се бори без оръжие срещу една мощна империя...
Както виждате, това е едно доста забележително Вселенско Същество! То е с всеки от нас, всъщност то е ВЪВ всеки от нас, и всички сме част от него. "Ако знаеш, кой върви до теб, ще разбереш, че успехът ти е сигурен". Усещането за "Зоната" според мен се подхранва от усещането, осъзнаването и приемането на единението с това Общо Вселенско Същество, с този Бог, Мъдрост, Сила - всеки има съкровено име за него.
Между другото, въпреки, че състоянието на flow е дефинирано и наименувано от психологията, тя няма убедително обяснение за него. Както няма и убедително обяснение за щастието, или пък за нещастието. Тези явления са от порядък твърде висш, за да се обяснr от нашите все още силно монодисциплинарни науки. Психологията може да казва много неща за flow. Но не може да прави flow. Иска ми се да можеше.
Обаче всеки от нас може, и пътят към flow, който, по (не)случайност, е и пътят към щастието, минава през отказването от чувството за отделеност, индивидуалност (в его-смисъла). Минава през приемането и обгръщането не само на всички други човешки същества, а на цялата вселена - всяка звезда, почвата, дърветата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар